И вечер е отново,
а тя гледа луната.
И чувство на тревога,
носталгия позната.
Те леко се прокрадват
през нейните коси.
Звездите нея радват,
момчето й пък - спи.
До него тя се приближава
тихешком и шепнешком
една милувка му дарява
тихешком и шепнешком.
И към луната пак поглежда
и тихо й говори
да бъде както и изглежда,
започва да я моли.
И ако изтрие се луната,
той в слънцето да се превърне
че без него тя, горката
не ще се никога завърне.
А луната нежно проговаря
с тих, спокоен глас.
Започват те да преговарят,
и хващат се на бас.
Луната хитра е, уви
момичето тя изигра
уж щеше да мълчи,
ала момчето пожела.
Момичето облог загуби
а нещо невъзможно обеща,
сега ще трябва да погуби
най-ценното си нещо на света.
Луната влюби се в момчето
и безцеремонно го отне.
И на момичето сърцето
със себе си тя взе.
Индекс 
